ИНТЕРВЮ С Н.ПР.ПАУЛО ВОЛОВСКИ, ИЗВЪНРЕДЕН И ПЪЛНОМОЩЕН ПОСЛАНИК НА БРАЗИЛИЯ В БЪЛГАРИЯ

Ваше Превъзходителство, бихте ли споделили своите впечатления от досегашния си престой в България? Оставам с най-хубави впечатления от България, от българския народ и от всичко което видях тук. Иска ми се да бях посетил повече градове и села, и най-вече повече плажове по българското Черноморие. Пътуванията планирани за 2010г. вероятно ще са до Бургас и Белоградчик. Със съпругата ми се чувстваме много добре в България и сред българите.Имате ли любимо кътче в България? Почти всички места и дестинации в България са много красиви и интересни. Любимото ми място се намира на улица „Велико Търново” номер 6, резиденцията на Бразилско посолство. На второ място идват черноморските плажовете близо до Варна както и самият град Варна през лятото. Много харесвам и Велико Търново и Арбанаси. 

Н.Пр.г-н Паоло Воловски и неговата съпруга Лижия Воловски
снимки:Иван ПейковКое е Вашето предпочитано българско ястие или вино? Много ми харесва качественото българско червено вино, а също така, що се отнася до храните, киселото мляко от село Гинци, Петрохан, което няма равно, българското сирене, салатата „Снежанка” (която в резиденцията на Бразилия се приготвя и с други кореноплодни, като червено цвекло и моркови, например). Много обичам баница, но направена по традиционната варненска рецепта на моята приятелка Милена Стойчева. Ще споделите ли с читателите на нашето списание рецептата на любимото ви бразилско ястие? Което и да е ястие от кухнята на Баия –  Мокека с риба, Акареже, както и не мога да пропусна ястието типично за моят роден щат Паранá – Бареадо. Ето и рецептата за Ватапа, любезно предоставена ни от ресторант Рио Миньо: Необходими продукти: ½ кг. изсушени и почистени скариди½  кг. пресни скариди2 кутии сметана1 бутилка кокосово мляко½ чаша рекуежао (бяло кремообразно сирене от рикота, масло, сол и топло прясно мляко)½ чаша прясно настърган кокос1 връзка кореандър или магданоз1 голяма глава лук1 червена чушка нарязана6 средни домата смлени1 скилидка чесънсол и пипер на вкус6 солени хлебчета, накиснати в ½ л. вода1 ч.ч.царевично нишисте200 мл. олио от денде (палмово олио)½ чаша зехтин Начин на приготовление:Запържете чесъна и лука в зехтина. Добавете сухите скариди и след това пресните, гответе до зачервяване. Когато придобият златист цвят, изсипете размития в ½ л. вода хляб, добавете 1 кутия сметана и царевично нишисте, предварително разтворено във вода. Добавете зелените подправки, нарязания домат и чушка. Добавете кокосовото мляко и оставете да се готви 15 минути. Накрая слагате  пресния настърган кокос, босилек и оставете още 5 минути на огъня, като бъркате с дървена лъжица, докато започне да се отлепя от дъното на тенджерата. Накрая сложете олиото от денде, което трябва да бъде предварително затоплено, почти до завиране. Бъркайте бавно и оставете да поври 2 минути. След като е готово, добавете и другата кутия със сметана, бъркайки бавно. Посолете с останалия настърган пресен кокос и украсете с цели скариди.Съвет: Ватапата, след приготвянето и, трябва да се покрие с чиста кърпа, защото капакът на тенджера може да се изпоти и потече вода, която да попречи на процеса. Ваше Превъзходителство, кои символи на Бразилия носите винаги в сърцето си? Статуята на Христос Спасител и плажът на Ипанема; любимият ми футболен отбор Фламенго, и школата по самба Портела.Има ли личност или събитие, които са оказали силно въздействие при формиране на Вашия характер?Да, много като почти всичките ми шефове в Министерство на външните отношения на Бразилия, откакто съм постъпил там, през 1971г., сред които бих искал да спомена посланиците (повечето от тях вече не са сред нас) Андре Мескита, Аларико Силвейра, Жералдо Силос, Алсидес Гимарайс, и други; големи приятели, като например посланиците Гилйерме Бастос и Пауло Васконселос и служителката в посолството (вече пенсионирана) Сула Глейзер, която ме научи „на А и Б “ в Итамарати (както е известно Министерство на външните отношения на Бразилия); моите родители и децата ми; и, по много специален начин, баба ми по майчина линия, професор Мария да Луз Сейлер Вейга, забележителна личност от средата на миналия век в Куритиба, столицата на щата Парана, включително и улица и училище в града носят нейното име; и, няма нужда да споменавам моята съпруга, която е от Баия, Лижия Воловски. Ваше Превъзходителство, коя черта на Вашия характер е допринесла най-много за Вашата кариера? Несъмнено търпение и способност за разбиране и приемане на различните реалности. 

Резиденцията на Негово Превъзходителство снимки:Иван ПейковНамирате ли общи черти между народите на Бразилия и България? Да, много, например „средиземноморското” и в двете страни, освен това Бразилия е най-съвършената смесица от раси, която познавам, докато България е ‘коридор”  на историята, следователно също е смесица от най-различни народи, минавали през този кръстопът векове наред.Бихте ли ни разказали културните отношения между България и Бразилия и по-конкретно за Фестивала на бразилската култура, който се организира от Посолство на Бразилия за втора поредна година. България тъкмо се присъединяваше към Европейския съюз, и последствията от това се отразиха и на стокообмена между Бразилия и България, който през юни 2007г. надхвърляше 400. милиона долара, и намаля драстично, поне в краткосрочен план, т.е., до края на преговорите, в рамките на ЕС, които ще доведат до това Бразилия да признае България за пазарна икономика и да получи търговски компенсации за загубите произтичащи от споменатото присъединяване, което ще стане едва в кря на 2009.  Така че беше необходимо „да се измисли“ нещо, което макар и временно да компенсира голямата загуба в търговията. Паралелно с това, беше създадено Почетно консулство във Варна, град който заради климата и отношението на хората му, ми напомня крайбрежните градове в Южна Бразилия, особено тези в щата Санта Катарина. Към споменатото може да добавим традиционното провеждане на различни Фестивали в морската столица на България, през август месец. Сборът от всички тези фактори, заедно с подкрепата на бразилското правителство, чрез Министерство на външните отношения, Културен отдел, както и неоспоримото сътрудничество и добрата воля и ефективността на Почетния консул на Бразилия във Варна, Г-н Михаил Михов, доведе до реализирането през 2008г., на Първият Фестивал на бразилската култура във Варна, с голям успех сред българските граждани и сред медиите, което беше причината и през 2009 г. да направим Втори Фестивал. По време на Фестивала се показват различни аспекти на бразилската култура, като класическа музика (пианистката Кристина Ортиз), популярна музика (Тереза Кристина и групата Сементе, Фабиана Козза) както и български певци и музиканти в чийто репертоар влиза боса нова, като Павлета Семова и групата Brazil Accoustics и студентите от департамент Музика от Нов български университет, с ръководител ас. Илиян Парасков; кулинария с майсторите готвачи Бето Пиментел и Жоелма Силва и още Мара Алкамим; танци и перкуси (Клаудио Крон) музиканти, като басиста Маркос Валенте Джуниор, художници като Рожерио Диас, „художникът на птичките“; кинофестивал, представяне на книги като „Варненска елегия“, от Андерсон Брага Орта, и незабравими приеми в седалището на  Консулството, като бих искал да отбележа, че през 2009г. имахме честта да присъства и Н. Пр. г-н президента на Република България. Какво ще оставите след себе си след изтичане на Вашия мандат в България? Надявам се да оставя тук приятели българи, както и да съм допринесъл по положителен начин за сближаването на Бразилия и България, както и за разбирането на тези две реалности.

     
Резиденцията на Негово Превъзходителство снимки:Иван ПейковВаше Превъзходителство, бихте ли отправили кратко съобщение към българския народ. Да, в отговор на вашата молба, бих искал да оставя послание за милото чувство на бразилският народ и правителство, както и на мен лично и на семейството ми и по специално на съпругата ми, която ме придружава в тази мисия.  Оставям още благопожеланията ми и надеждата, че българския народ и правителство че намерят истинското си място в лоното на европейската общност, така желана от българите цел, особено в днешни дни. В заключение, не мога да не спомена прекрасното сътрудничество, съществуващо между Посолството на Бразилия и АДИС ЕООД, традиция, която датира още от откриването на Посолството на Бразилия в София по времето на БОДК. И двете, АДИС и Посолството на Бразилия, сме наясно, че резиденцията на Бразилия в Столицата е национално културно наследство, което се ползва от бразилците и следователно правим, повтарям и от двете страни, всичко възможно, за да го опазим и поддържаме в най-добро състояние, както и трябва да бъде. Нашето сътрудничество се изразява и в превъзходните отношения, които поддържаме аз лично и всички служители на посолството с ръководството и служителите на АДИС и особено с главен експерт Елка Панкова.   Интервюто е предназначено едиствено за сп.АДИС. Никаква част от него не може да бъде препечатвана или възпроизвеждана без писменото разрешение на АДИС ЕООД.